¡Брънчелона!

¡Hola! Пиша тази статия с леко прискърбие, както всеки път след пътуване, защото вече съм зад бюрото в офиса, а не в слънчева Испания. Каквото и да си говорим, 
Човек колкото и да обича работата си, винаги е по-добре, когато си почива от нея!

-Надефуций

За да разведря ежедневието си със спомени и да добавя малко идеи към евентуалното ви бъдещо пътуване към Барселона, в следващите редове ще ви разкажа кои места посетих аз и защо да го направите и вие. 

За четири дни разбрах няколко основни неща:

  1. Брънчът е на почит и си личи, че това не е отскоро. Заведенията, които са изцяло посветени на това велико хапване, са не едно и две и надпреварите са в две основни категории – кой ще направи по „инстаграмабъл“ чиния и кой ще сложи повече авокадо в нея.
  2. Хамонът и стековете малко по малко отстъпват място на plant based (растително/веганско) храненето. Ако не веганско, то поне вегетарианско. Почти навсякъде ще видите такива опции – не само в заведенията, но и в супермаркетите. Хубавото е, че са много, вкусни и интересни, а не просто домати без сирене или филия с тофу. Дори и да сте върли почитатели на месцето, със сигурност ще харесате и някои от заместителите му.
  3. Нещо, което не знаех, но запознати ме предупредиха – Барселона не е домът нито на тапасите, нито на паелята. Това е като в Италия – не навсякъде трябва да ядете пица и паста, защото те са най-добри в определени региони.
  4. Multiculti е определението, което бих дала на този град и кухнята в него. Глобализацията може да не се отразява добре на местните и на чистотата, но пък е в огромен плюс на кулинарията, защото можете да намерите представители от целия свят и то в различни варианти.

И така, да започнем обиколката от там, откъдето стартира и моята. След кацане по тъмно и нежелание да ям полужив сандвич на летището, първата ми спирка по път към апартамента беше супермаркетът.

СупермаркетЪТ.

И преди съм ви споделяла, но ще го направя пак – имам огромна страст към супермаркетите в чужбина. Обикновено пълня куфара си с повече продукти от там, отколкото с дрехи или сувенири. Това са местата, в които винаги намирам супер интересни неща и прекарвам там доста време. На приземния етаж на El Corte Ingles на площад Каталуния ще намерите гигантски супер, по-малък гурме супер и мноооого топли точки с различни кухни. И откритията започват.

Като ви казах, че в БарЦелона са много plant based ориентирани, не се шегувах. Имат си Baileys с бадемово мляко. Найс, а?

Също така имат гигантически набор от млека на растителна основа – сладки, кисели, плодови, you name it. Пробвала съм някои от тях и смело мога да кажа, че са супер вкусни и, ако ги намирах лесно и не струваха 37824728342 лева, бих си взимала от тях и в София.

В „свързани с алкохола продукти“ ме грабнаха още две неща, освен Бейлиса: бонбони с вкус на вино и текила с ягодов крем. КОЛКО ПО-ДОБРЕ МОЖЕ ДА СТАНЕ? Знам, че и от двете ще ме боли глава и ще ми стягат дънките, но все пак…

Ако смятате да прекалите с ягодовата текила, спестете си ходенето с тъмни очила и предсмъртен вид до Starbucks и се заредете с кафе за вкъщи. Изборът на регенериращи напитки to go е завиден, а аз дори не знаех, че марката има такива…

Всички знаем, че в момент на главобол от махмурлийски тип най-лечебното нещо са яйцата. За да задоволите алкохолния глад, спокойно можете да си вземете гъши такива. Да, и аз не знах, че си се продават ей така, ама те го те! Сега ще казвам, че ям омлет от едно яйце и съм мега хелти, скини и фитнес звезда.

Fun facts, които прочетох за гъшите яйца:

  • жълтъкът им е много по-богат от този на кокошите, съответно са по-подходящни за десерти, базирани на жълтъци (напр. крем брюле)
  • белтъкът е по-воднист и не се разбива добре на пяна, така че не правете целувки от него
  • 1 гъше яйце се равнява на около 3-4 кокоши

Ако пък за вас размерът има значение, можете да се придържате към познатите пернати, но отново да сте хипстъри и да си вземете яйца с трюфели. Беше ми много интересно как са се получили – дали са хранили кокошките с трюфели? Не, спокойно, за тези яйца не е умрял нито един трюфел. ЧЕрез google translate разбрах, че гурме ароматът се постига благодарение на пряка близост, в контролирана среда, между двата продукта, при която ароматът на трюфела се абсорбирал от яйцата. Като цяло, този продукт ми се вижда почти толкова полезен, колкото обелен портокал, но пък беше повод да науча нова безсмислена информация и да загубя 10 минути от живота си в обяснения за него.

И като си говорим за изтънчени вкусове, чувствам се длъжна да споделя още две неща – Philadelphia с трюфел и чипс с трюфел. В Испания явно ги намират под път и над път, защото има всякакви продукти с тях, срещу което аз изобщо не протестирам, защото доста обичам ароматът им. За вкуса на Филаделфията още не мога да дам сведения, но успях да си я донеса до София и ще ви осведомя, когато този деликатес се сблъска с небцето ми.

Точка 2 от дневния ред: Брънч

Както споменах, местата за брънч са доста, така че избор има. Абсолютният наш фаворит е Bruch&Cake. Предупреждавам, че най-вероятно ще чакате на опашка, но тя минава сравнително бързо. Ако има повече хора, ще ви почерпят и кафенце, за да направят минутите ви пред заведението по-поносими. Другото, което трябва да знаете е, че порциите са доста стабилни. Едва ли ще успеете да изядете повече от едно нещо, така че се въздържайте с поръчките, въпреки че ще искате да поръчате няколко неща. Ходихме там три пъти за четири дни и пак не успяхме да изядем всичко, което искахме. МЕЕЕЕГА вкусно е и нещата са мноооого красиви.

Бейгълът е най-пухкавият на света и в себе си крие бъркани яйца, пушена сьомга, крем от авокадо, хумус с червено цвекло и екстра авокадо, покрито със семена.

Авокадо тостът е доста епичен и върху него има около килограм от любимия на шеф Манчев плод, част от който е под формата на крем с козе сирене и халуми, а останалата – натюр. Хлябът сам по себе си не ми е фаворит, но пък филията е с дебелина, достатъчна да поеме целият този зелен елексир. Около него има парченца домашна туршия, била тя от карфиол или от лотос, а това, което прилича на розова целувка, е познатият от бейгъла хумус. Към него можете да добавите и поширано яйце за екстра food porn изживяване.

Има и няколко неща в купа – купа с мисо сьомга, купа с фалафели и тази с някакъв велик микс от варива, сладък картоф и други бонуси. Първоначално ни се стори твърде зелена и здравословна, но се оказа адски вкусна и питателна.

Ако пък сте в настроение за бургер, тук идва чудото на plant based нещата. Както се досещате, той е без месо, но „кюфтето“ в него има повече вкус на месо от истинското такова, честно. Мега добро е! Хлебчето също не отстъпва по слюнкоотделяне, защото е домашно и облачно.

Нещото, което в никакъв случай не трябва да пропускате, са яйцата Бенедикт. Повярвайте ми, нямат нищо общо с познатите и леко поомръзнали ни такива. Сервират ги върху гофрети с активен въглен, които са от царевично брашно и са пример за перфектния баланс между сладко и солено. Върху тях са яйцата, които в случая са покрити със сос Холандез с омари, „поръсени“ са със скариди, а компания им прави зелена салата с някакъв супер вкусен кремообразен дресинг (не е майонеза). Ако това не ви е достатъчно, отгоре има и тортия чипс, пармезан и цедено кисело мляко с червено цвекло on the side.

За да не заспите на масата, след като погълнете някоя от тези порции, препоръчвам капучиното им с активен въглен и фъстъчено масло. Реално погледнато, то е доста тежичко и в някои случаи дори бихте се наяли само с него, но е адски добро и заслужава опитване.

Въпреки че можехме да живеем в Brunch&Cake, единия ден решихме да опитаме и нещо друго. Насочихме се към Flax&Kale, което беше основното препоръчвано ни от всички място. Еми не бяхме много впечатлени. Не мога да кажа, че е лошо, но изобщо не бяхме „УАУ!“ и нямахме желание да отидем пак. Първо, че някак трудно си избрахме какво да хапнем. Второ, порциите бяха завидно по-малки и тук реално трябва да си вземеш две неща, за да се нахраниш добре, което обезсмисля малко по-ниските цени. Трето, не беше толкова вкусно.

Бейгълът беше с plant based бекон (от кокос), който не беше лош, но сум виждала и по-добри интерпретации. Имаше още и свежи домати и поширано яйце, но честно казано, ако си направя филия с лютеница, кашкавал и яйце вкъщи, може и да е по-впечатляваща.

Мюсли купите далеч не изненадват приятно с вид и размери, а количеството на гранолата беше направо смешно. Не, няма повече отдолу, проверих.

А ако трябва да сравняваме авокадо тоста им с този в Brunch&Cake, мисля, че ще е пълен резил. Както виждате, има доста повече тост, отколкото авокадо. Също така, тук далеч нямаше баланс, а си беше направо сладък, което не беше вкусът, който търсихме и очаквахме.

Единственото по-различно там са малките кексчета, от които има доста видове, но пак далеч не са най-добрите на света. Ако все пак сте там и решите да ги опитате, препоръчвам това с джинджифил и куркума. Може да има вкус на Коледа, но е най-приятното, от тези, които избрахме. Ако мразите грис, като мен, пазете се от морковеното!

Последно, но не и по важност, са смуутитата. Още с влизането ще забележите голяма хладилна витрина с много симпатично изглеждащи напитки във всякакви цветове, които обещават да се много свежи и вкусни и да ви доставят гигантическа доза здраве. Под влияние на желанието ни за безсмъртие и минимум бацили, ние се сдобихме с по едно шишенце, което смело мога да кажа, че беше най-глупавото решение на света. Това бяха най-ужасните течности, които някога сме пили, а единият от нас е пил Щро. Никога, ама никога не давайте 6 евро за тях. И пари да ви дават, пак не ги пийте.

Точка 3: Неща, различни от брънч.

Тук стигаме до частта с интернационалните кухни в града. Лутайки се в супер арт кварталите на Барселона, попаднахме на това адски приятно изглеждащо местенце. Първоначално седнахме там, основно заради якия екстериор с дървени сини масички, табелки и много зеленини. След като прегледахме менюто, затвърдихме убеждението си, че сме избрали хубаво място. Vietnamese: La Vietnamita е верига за виетнамска стрийт фууд, в която няма да откриете салата капрезе с тофу, а доста интересни нещица.

В салатата със зелено манго, то може да не е много зелено, но пак е адски свежо и вкусно. Идва с фъстъчки, кориандър и сладко-кисел дресинг. Към нея имате избор от добавки – пилешко, скариди или био тофу. Познайте кое избрах аз?

В допълнение към нея тествахме рибните кюфтенца, които определено препоръчвам – хрупкави отвън, сочни и перфектно овкусени отвътре и без грам излишна мазнина. Сосчето към тях е съвсем леко пикантно, така че е подходящо за не-любители на лютото, като мен.

В менюто ще намерите цяла страничка с plant based неща, като шишчета от сейтан, например. Също така, много от ястията са с добавки по избор, измежду които винаги има веган опция. Има и доста неща с месенце, като купа с оризови нудли, топнати в много интересен бульон.

Няма как да минем и без небезизвестния Бан Ми сандвич, при който много ми хареса поднасянето – настанен е в нещо като цедка, така че да не се запарва или намокря от соса и хлебчето да остане хрупкаво.

Нашият гид ни насочи към едно друго „чуждо“ място, което се беше кръстило „Веган стрийт фууд“, но реално си беше фалафелджийница. Казва се Falafel: Mouz Vegetarian. Може да не ви звучи супер впечатляващо, но е много добро! Принципът е следният: за 5 евро получавате 3 фалафела в купичка или пита хляб, към които започвате да добавяте всичко, което искате от бара пред вас. Изборът е завиден и всичко е много вкусно, особено печеният карфиол, топеницата от доматен сос с мнооого лук и запърженият нахут. Можете да пълните купичката си отново и отново, колкото ви стомах иска. Аз съм абсолютен фен на фалафелите, затова бях много развълнувана и малко прекалих…

Точка 4: Кафе, за да оцелеете след толкова ядене.

Ако и вие ядете колкото нас, то със сигурност ще ви трябва кофеин, за да можете да продължите да се движите. Едно от най-добрите места, на които да си го доставите, определено е Satan’s Coffee. Открихме го благодарение на Краси. Единият член на компанията ни каза: „Бляяяяяк! Какво по дяволите е това?!“, след като отпи от еспресото, но после се оказа, че за него супер кафе е това от 20 стотинки от денонощния, така че тази реакция е доказателство, че тук то е истинско и хубаво. И леко кисело, каквото трябва да бъде.

Това е единственото място, на което не ядохме, въпреки че имахме тази опция. Предлагат някакви доста интересни неща със силно изразено азиатско влияние, но не успяхме да ги пробваме. Предполагам, че ще са добри, съдейки по адското им кафе.

Точка 5: Нещо сладичко.

Сега, каквото и да си говорим, колкото и да сме преяли, винаги има място за десерт. Той не отива в стомаха, а в сърцето. Точно там ме прониза и наградата, която си взех на летището – сладолед с mochi. Стоейки на доста бавната опашка пред Haagen-Dazs, мислех, че никога няма да мога да избера кой вкус да си взема. Кой би могъл, при положение, че пред него стоят неща, като брауни с банани, солен карамел, чийзкейк, джинджифилени бисквити и всякакви подобни? Погледът ми беше привлечен от единственото, което нямах идея какво е – cream cheese mochi. Cream cheese, добре, ама какво #@$%! е мочи?! Имах време за гуугъл, докато чакам и успях да видя, че е нещо японско, оризово и сладко. Казах си, че трябва да го пробвам, за да знам дали е рай или сладоледът ми ще отиде в кофата.

Така. Хора! НОМЧОВЦИ! Това е най-най-най-вкусният сладолед, който съм яла. В-Е-Л-И-К Е!!! Кремообразното сладко сирене е перфектно само по себе си, но това мочи прави магията, казвам ви. То е нещо, като малки желибони от ориз, желиран марципан, небет шекер и парченца мек рай едновременно. Ако някъде се докопате до този сладолед, задължително го пробвайте, просто няма друг такъв!

И така, краткото ни пътешеВствие приключи по най-добрия възможен начин с тази награда, след която изобщо не ми пукаше, че полетът ми закъснява, че имам още 8-9 часа по летищата, че може да си изпусна трансфера във Франкфурт и че Цветанов си е купил евтин апартамент. Сега, като ви разказах това, си припомних вкуса и пак ми стана хубаво, така че със сигурност оправих деня си. Надявам се да съм помогнала малко и за разведряването на вашия и идейките, които ви давам да са ви полезни. За финал ви пожелавам да сте на слънце и море възможно най-скоро и да ви сипват сладолед с мочи в кокосовия орех, в който има и текила с ягоди и Бейлис с бадемово мляко.

¡Adios!

 

Н.