Мини гайд за Будапеща по Коледа

Вече знаете, че съм много коледен човек и това е любимото ми време от годината. Подготовките започват от рано, всеки ден до празника е изпълнен с коледни неща, като какао, греяно вино, бисквити, свещи, подаръци, коледни песни, филми и вълнения. Една от любимите ми „традиции“ по това време на годината е и ходенето на коледен базар. Послените две години ви споделях впечатления от Виена, Франкфурт и Страсбург, а тази е време за Будапеща!

Будапеща е от градоветете, за които всички знаем колко са красиви, но някак си рядко или никога не стигаме до тях, за да ги разгледаме. Обикновено ни се пада някъде по път към друга дестинация и никога не остава време за него. Именно за това, тази година реших съвсем целенасочено да го посетя и то в най-красивото време от годината. Ако сте забравили коя дата сме и кой празник наближава, защото в София почти няма какво да ви го напомни, там Коледа започва още от летището. Всяко кътче, улица, магазин и ресторант са украсени прекрасно, коледна музика се чува от всякъде, дори и от пешеходните улици, на които има монтирани колонки, от които звучат джаз варианти на любимите празнични мелодии. Друго, което мигновено се набива на очи, са няколкото коледни базара, разположени из центъра на града.

За разлика от Виена, тук те са по-малки и с не толкова голям избор от щандове и залъгалки, но пък също има страхотни находки, като например ароматизирани висулки от сушени плодове, от които домът ви ще мирише на Коледа поне до края на януари.

Другото, което мигновено ще ви привлече, са купчини с марципанени бонбони във всякакви вкусове и вариации, които задължително трябва да опитате, ако сте фен на бадемовата сладост! Тъй като са доста големи и не можах да опитам всички на място, аз си домъкнах една кутия до София и предстои да излъча любим вкус, въпреки че претендентите са страшно много!

На няколко от базарите ще видите щанд с шоколади, които няма как да подминете. Те хич не са обикновени, защото са отрупани с всевъзможни неща, като захаросани ментови листенца, всякакви видове плодове, ядки, сусами и какво ли още не. Има както млечни, така и черни, а най-интересни са „бежовите“, които дори са печелили някакви шоколадови награди. Последното не е от особено значение, просто са мега, ама мега вкусни!

На базарите ще видите и още нещица, като щандове с разнообразни колбаси, чайове, бурканчета със сладка, много джунджурийки, произведения от дърво и въобще – всякакви неща свързани с празника.

Интересното от базарите в Будапеща е, че „топлите точки“ са много по-богати от тези в другите градове, в които съм била по Коледа. Изборът от готвени неща е огромен, като минава през задължителните и традиционни манджи, като гулаш, и стига чак до сьомга на дървени въглища. Определено ви съветвам да не ги подминавате, а да се огледате добре, да разгледате всички предложения и да похапнете там – вкусно е, цените са съвсем нормални, а и да ядеш на такова място с чаша греяно вино си е истински коледно! Ние се изхранвахме там почти през цялото веме и едно от нещата, които препоръчвам с две ръце е патешкото бутче с мега вкусно червено зеле.

На някои места има и щандчета с домашен картофен чипс, който ми напомни на онези прозрачни пакетчета от детството.

Много ме е яд, че не снимах най-интересното нещо, което опитахме там, но дори не предполагахме с какво се сблъскваме, докато не го изядохме. Единият ден бяхме страшно прегладняли и се отбихме до най близкия пазар за нещо набързо. Обикаляйки щандовете се спряхме на наденици. Огледах се в трите налични вида и избрах този, който беше най-тъмен, с идеята, че най-вероятно ще е от интересен дивеч (нямаше табели и се ориентирах на око). Опитвайки го, установихме, че това не е месо и даже минахме през съмнения за червен боб. В крайна сметка, беше ВЕЛИКО, каквото и да ядяхме! В последствие, след дълги дебати, отидох до щанда да попитам какво сме яли току що. Лошото е, че ако ви кажа, може и да не го опитате, затова само ще кажа – ако видите почти черна наденица, която се казва „Black pudding“ – опитайте я! Мега, ама мега много си заслужава!

Другото нещо, което ни направи впечатление в града, е наличието на много заведения, в които кафето е на пиедестал. Първото местенце, което открихме, се казва Madal и освен невероятно кафе, в него ще намерите матча, интересни предложения за сладки глезотийки, дори веган и безглутенови такива, както и супер интересни епруветки с енергийни бомби от джинджифил, лимонов сок и куркума. Капучиното им е перфектно, а могат да ви го приготвят и с оризово или ядково мляко.

Второто е комбинация между кафене и магазин за феноменални интериорни декорации – GOAMAMA. Ако не искате да оставите половината си джобни там, не минавайте през частта с магазина. Насочете се директно към чудния интериор, отрупан с много приятни сладкиши. Задължително опитайте бисквитките с бадеми!

Продължаваме към едно чудно местенце, в което също ще намерите както страхотно кафе, така и много приятна селекция чайове. Отделно, отново са помислили и за наградите и предлагат и сладички неща. Mожете дори да хапнете супа с чаша вино или да си вземете салата за вкъщи. Много е малко, но е страшно уютно. Казва се Poharszek. Огледайте се и в гранолата, която продават – има доста интересни видове!

     

Последно, но определено не и по важност, е  Espresso Embassy. Както е видно и от името му, тук кафето определено е на почит и заслужава вниманието ви. Много напомня на софийското Chucky’s, както като стил, така и като видове кафе. Попитайте бариста за повече информация и за асистенция в избора на точното за вас. Все пак, и тук няма да ви оставят гладни и ще ви предложат няколко вида кекс. Препоръчвам babka – много бабешки, с много масло и много шоколад.

Продължавам с нещата за ном-кане. Противно на очакванията ми за ужасна храна, домати със захар и тлъсти меса, Будапеща се оказа доста ном-каща дестинация, защото има огромно разнообразие от ресторанти за всякаква кухня. В търсене на нещо за обяд, попаднахме в един тунел от заведения – нещо като манджа стрийт, но в доста по-софистициран вариант. Тук видяхме и Jamie’s Pizzeria – пицарията на Джейми Оливър, и просто нямаше как да не се отбием. Типично в негов стил, мястото е непретенциозно и уютно, но с внимание към детайла. Изборът е стегнат, но повече от достатъчен – няколко предизвикващи слюнкоотделяне пици на пещ, три вида паста на фурна, малко салати и няколко неща за гарнитура. Съпътства ги и добър набор от крафт бири.

Пицата карбонара е невероятен избор – с традиционното за тази рецепта гуанчале, малко по-тежка, но изключително добра. И мега хрупкава.

Ако сте с по-скромни възможности за количество погълната храна, можете да поръчате всяка от пиците във вариант на пицета, с гарнитура по избор. Салата колсло е най-добрата, която съм яла!

Друг интересен факт е, че това, според мен, е градът на салатите Nicoise и Caesar. Има ги в почти всяко заведение, не знам защо. Аз избрах първата, като тук я предлагат с мега, мега хрупкаво пилешко и невероятен дресинг.

Като цяло, ако търсите типичната за Джейми comfort food и в частност – пица, препоръчвам горещо!

Последната находка е един хотелски ресторант. Да, знам, шок! Както и предишния път във Франкфурт, така и сега, преоткривам хотелските ресторанти. В ES Bistro се озовахме по една единствена причина – спешен глад! Бяхме на една от пешеходните, туристически улици, когато групово установихме, че сме твърде гладни, за да обикаляме да търсим нещо специално за вечеря и влезнахме в първото място, което ни се стори приятно и топло. Оказа се, че това е ресторант към хотел и първоначално бяхме леко скептични, но гладът не ни позволи да си тръгнем. С отварянето на менюто разбрахме, че това място въобще не е случайно и сега определено ви препоръчвам да го посетите! Кухнята е по-скоро традиционна, но с много интересен и модерен прочит. Ще започнете вечерта с топло хлебче, поднесено в саксия, с масло с черна сол отстрани. Ще намерите типичния гулаш, на който не съм особен фен, но тук определено е много добре приготвен.

Ще продължите с популярните в Унгария птици и съответните им части – патешко магре и гъши дроб. Първото е поднесено с почти въздушно пюре от тиква и сос от сини сливи, а второто, изненадващо, идва във вариант на паприкаш.

Патицата я препоръчвам с две ръце! За гъшия дроб имахме леки резерви, защото някак си не можахме да го приемем в този му вариант, но определено е интересно за опитване.

Другото, което задължително трябва да пробвате, е костния мозък. Толкова рядко се среща, че дори само това е достатъчна причина. Втората е, че тук е приготвен брилянтно и е в страхотен баланс с хрупкави и студени елементи.

Стигаме и до десертите. Сервитьорът ни препоръча „плаващия остров“ от белтъци във ванилов крем, който определено е интересен, лек и приятен…

Но имаше нещо, което ни отвя главите! Това е пюрето от кестени с вишни и сметана, което „плейтват“ пред вас с помощта на преса за картофи. Естествено, впечатлихме се още при сервирането, но при опитването почти се разплакахме от щастие! Това нещо беше толкова ароматно, толкова вкусно и толкова перфектно комбиниращо се с вишните и сметаната, че групово заключихме, че е един от най-добрите десерти, които сме опитвали! Задължително е за поръчване!

Смятам да приключа с тази черешка на тортата от нашето номкане и да ви кажа още няколко неща, които можете да направите в Будапеща, освен коледно номкане, особено по това време на годината.

  1. Качете се на Budapest Eye – виенското колело в центъра на града. От него се открива невероятна гледка над Буда!
  2. Разходете се покрай реката – гледката към стария град е приказна, както през деня, така и вечерта.
  3. Облечете се добре, за да можете да се разхождате по улиците повече, защото навсякъде е украсено и е много приказно!

А аз продължавам с коледното настроение и ном-кане на софийска територия, защото и тук си имаме страхотни неща, като коледни базари за handmade нещица, прекрасна храна и домове, в които можем да си украсяваме колкото си искаме!

Хепи празници!

Н.