Ном гайд за Милано

По традиция, при всяко пътешествие споделям откритията си с вас. Този път находките са от Милано и са не толкова нови, колкото любими стари, защото това е един от градовете, които съм посещавала повече пъти и определено съм установила няколко фаворита. 

За мен Милано е нещо като италианската София – място, на което определено се чувствам у дома си и съм сигурна, че без проблем бих живяла там, което не е типично усещане за мен. Била съм много пъти – по работа, по желание за учене там, по приятелски визити и въобще много и различни поводи, с които съм установила фаворитите си, както за ном-кане, така и за разходка.

Една от любимите ми части на града е Navigli – уличките около канала напомнят малко за Холандия, но са пълни с доста по-ведри хора и времето обикновено е къде къде по-приятно. Ако не сте били, задължително е за разходка. Другият плюс е, че районът е препълнен със заведения – от традиционни италиански, през суши та чак до гръцка кухня – за всеки по нещо. Най-важното тук, обаче, са палачинките. Знам, че ще кажете, че палачинки могат да се ядат навсякъде, но тук има едни специални.

Това е джелатерията, през която трябва да се отбиете, за да ги получите. Намира се в края наулица Ripa di orta Ticenese и специализира в две неща – сладолед и лапачинки. А те…те са с божественярска комбинация от маскарпоне и нутела. Има и други видове, естествено, но тези са с вкус на Италия. Буквално пускаш сълза, докато ядеш. Обещавам ви.

Един допълнителен съвет – комбинирайте ги със сладолед от смокини. Въпреки че този плод е много типичен и популярен за Италия, това е единственото място, на което съм виждала сладолед от него. Като истински последовател на култа към смокините, с две ръце и два крака ви го препоръчвам!

В района има и много барчета, в които да се насладите на чудни коктейли, които типично по италиански не са претенциозни, но са страшно свежи. Точно в другия край на палачинковата улица се намира ето това чудно трафопостче:

Ние го кръстихме миланския Beach Bar, защото има много подобен дух и формат, само че е доста по-бохемско и свежо. Вечер се препълва с хора, които превземат и околните улици и тротоари, а в чашите си имат неща, като водка с фреш от маракуя и други божествении. Меню няма, има дъска, на която подробно са описани всички чаши рай. Има и за ном-кане, но обикновено ви дават табличка с неща за боцкане, когато си поръчате коктейли, така че не съм си поръчвала нещо конкретно.

Другото ми любимо място в Милано е верига ресторанти, които мой приятел ми показа преди години. Не са нищо супер специално, а по-скоро, както коментирахме – миланския Дон Домат, само че качеството е на светлинни години по-добро. Пица, паста, салати и брутален open bar за обяд, който вкючва и гигантски скариди.

Заведението се казва Il Pomodorino и има три локации в града. Три неща, които са задължителни там: паста с морски дарове, бяла пица с наденица (salsiccia) и „зелении“, както и сотирани тиквички с балсамов оцет.

Като цяло, няма да сбъркате каквото и да поръчате, аз просто казвам моите абсолютни фаворити. В крайна сметка, всички пици изглеждат така внушително:

Новата ми находка този път беше едно заведение, препоръчано от собственика на AirBnb-то, в което отседнахме. По негови думи: „Best pasta in town!“. Не знам дали наистина е най-добрата, но определено е на много, много челна позиция. Казва се SlowSud и е много близо до Duomo. Оказа се, че резервацията е доста препоръчителна, защото в 12:10 хората почти се бият за места. Ние отидохме малко по-рано и случайно успяхме да накацаме една маса, която беше свободна в следващите 40 минути. Всеки ден има паста на деня, но ние се спряхме на някои от основното меню.

И двете бяха нещо, което не съм опитвала преди и и двете бяха мега, мега вкусни – риба тон с портокалов сос и филирани бадеми vs. шам фъстък с бурата. Опитах и супа от грах с изключително крехък калмар, която беше мега вкусна, но имаше стабилно количество пясък и малко ми развали усещането от обяда. Просто заложете на пастата, там няма грешка.

Следващата находка беше адски неочаквана, но се оказа едно от най-забавните ни и вкусни хранения. Тъй като определено имам афинитет към супермаркети, не пропуснах нахлуването в тях и тук. Така, докато се разхождахме в нещо-като-мол (Excelsior) и обсъждахме, че вече сме доста гладни, забелязахме, че на приземния етаж има дооооста добре изглеждащ магазин за храна. Слезнахме да проучим обстановката и първото, което ни стъписа, бяха 4723894729342-та вида зеленчуци:

Освен тези красоти, магазинът е адски добре зареден с много неща, готови за консумация, които далеч не са полуфабрикати, а са например сготвена сьомга с моркови и сушени домати, октопод, пастет от бакаляро, много видове задушени зеленчуци, феноменални хлябове, сред които такъв със стафиди, сирена, салами и какво ли още не. Още по-доброто е, че има маси и винен магазин на горния етаж, от които спокойно можете да се възползвате и да си опънете софра. Това и направихме. На касата ще ви дадат прибори и всичко необходимо за овкусяване. От вас се иска само да преодолеете срама да помолите някой да ви отвори буркана и сте готови.

Можете да си вземете и вино в кутийка. Велико!

И като сме на темата, още две находки от супермаркети:

Не знам как ви звучи буркан с Bounty крем, но аз щях да припадна от вълнение.

Бонбони с вкус на Martini не са нещо зашеметяващо на вкус, но са малки захарни топчеенца с вкус на Италия, които с огромен кеф разнасям в чантата си.

А ако сте фен, можете да се отбиете и в Martini Cafe за някой по-изтънчен коктейл във впечатляващ вътрешен двор, пълен с много красиви хора.

Другото, за което умирам в този град, са всички джелатерии, пастичерии и генерално сладкотерии, които са на всеки ъгъл и постоянно те изкушават с малки райски хапчици, като мини канелони, мини тортички, мини еклери и какво ли не още.

И кафето. Кафето, което е на пиадестал, което където и да седнеш е перфектно. Кафето, което слагат дори и на пуканките.

Какво да ви кажа освен, че ОБОЖАВАМ този град. Надявам се малките ми препоръки да са ви полезни при следващи посещения, въпреки че хубавата храна, хубавите сладки и хубавото кафе в Италия са на всяка крачка. Пожелавам ви вдъхновение и скорошни пътешествия, а аз започвам да планирам следващото, за което да разкажа! 🙂

Винаги номкаща,

Н.