Дълго чакан Vol. 2 на гайд за Рим

Малко се забавих с разказа, но след завръщането ми от този невероятен град беше доста натоварено в офиса. Най-накрая успях да отделя нужното време и да споделя за това изключително преживяване и пожелавам на всички ви да отидете и да го усетите от първо лице. А сега, да започвам.

Ако внимателно следите блога, то знаете, че и преди съм била в Рим и съм ви споделяла откритията си от тогавашното ми пътуване. Ако ли пък не, можете да ги намерите ТУК. Тъй като тогава имахме повече време, успяхме да обиколим доста и да намерим страхотни места. Именно заради това, този път не тръгнах с кой знае каква кулинарна подготовка или очаквания. Целта ми беше концерт и още 36 часа в града и реших, че ще заложим на интуицията си и евентуално – на вече познатите места.

Съвсем небрежно, в промеждутъка между хотела и стадиона, седнахме в първото заведение, което ни попадна, за да хапнем нещо много набързо. Беше от онези типично туристически ресторанти до Piazza Navona, от които нямаш кой знае какви очаквания, освен високи цени. Оказа се, че сме в огромна грешка.

В такива моменти затвърждавам любовта си към Италия и разбирам защо тя е толкова безрезервна. Където и да седнеш, на каквото и място да попаднеш, едно е сигурно – храната ще е невероятна! Не знам дали се дължи на прословутото качество на продуктите или на семплостта на приготвяне, но резултатът винаги гали небцето и усещаш истинския вкус на всяко нещо в чинията. А цените далеч не бяха толкова плашещи.

 

Спрях се на паста с омар, като очаквах месото да е наситнено в соса и да не е в кой знае какви количества. Както виждате, появи се с половин животно в чинията. Мега, мега приятна и преяждаща изненада!

Стекът от риба тон беше също толкова гигантически, като наистина не знам как успяват да овкусят месото до последната фибра, само със зехтин, сол и черен пипер. Естествено, беше приготвен перфектно. Оказа се, че предвиденото за „бързо хапване, колкото да не умрем от глад“ си се превърна в истински италиански пир. Завидно преяли и супер доволни, хванахме едно такси и отидохме на велик концерт.

Ден 2. Ядене 1. Закуска. Набързо прегледах TripAdvisor, за да видя какво работи в близост и се отправихме към едно обещаващо местенце. Barnum Cafe не е мега впечатляващо, но пък е доста уютно и има добър избор от закуски. Ще намерите както класическите кроасани, така и мюсли купа и авокадо тост. Еспресото се пие или на крак до бара, или се превръща в капучино на масата. Барът изглежда достатъчно добре зареден и за коктейли вечер.

За обяд нямахме никаква концепция и в един момент се оказахме мега гладни в района около Piazza di Spagna. Предишния път имахме супер находка там, но някак си не ми се искаше да повтарям. В този момент, като по поръчка, получих съобщение във Facebook със страхотна препоръка от Деси Тончева, на която безкрайно благодаря. Бях решила, че искам паста и розе и Ristirante Antica Osteria (Via della Croce, 38) беше точното място за целта.

Изборът е голям, но аз веднага се спрях на тази с морски дарове, която е наистина великолепна! Отново, всичко е толкова перфектно овкусено, че ти спира дъха. Не минахме и без класическата за региона cacio e pepe, която е просто задължителна, ако не сте я опитвали.

Втората чудна препоръка на Деси беше за джелатерия в близост. Тъй като в Италия те наистина са на всяка крачка, понякога е трудно да уцелиш някоя по-специална, а Gelateria Fatamorgana е точно такава. Скрита е на Via Laurina, 10, а предложенията в нея са съкровища. Невъзможно беше да не опитам kentucky chocolate или тъмен шоколад с тютюн. Знам, че звучи странно, но е много, много добро! Второто, на което се спряхме, беше pollicina или невероятна комбинация от орехи от Соренто, розови цветчета и виолетки.

Единственото, което планирах предварително, беше вечеря в ZUMA. Този исторически японски ресторант, за който съм чела и бленувала години наред, се оказа, че сравнително скоро е отворил врати и във Вечния град. Нямаше как да не се възползвам от тази възможност… Това беше и може би най-най-великото преживяване за небцето ми.

Да започна от там, че концепцията на ZUMA e така наречения izakaya dining или начин на хранене и поднасяне, при който храната е за споделяне, а ястията се поръчват и носят на масата поетапно по време на вечеря. Така преживяването е по-дълготрайно, но дава възможност да му се насладите истински с всеки на масата и да се чувствате изключително свободни в избора си. А той е голям, друга особеност. Започва се със студени предястия, през топли, грил, темпура, основни ястия, гарнитури, различни видове суши, та чак до десертите. Напитките са на същия принцип. Заложихме на саке, произведено за ZUMA и приключението започна.

Първото нещо, което ми направи впечатление още с влизането в ресторанта, бяха съдовете, в които е поднесено всичко. Невероятно красиви керамични плата, чинии и дори такива, които не знам как да нарека. Напитките също идват на масата с този креативен подход – в дървена купа пълна с натрошен лед.

Студеното предястие, което избрахме, беше салата с месо от омар. Както можете да предположите, вкусът е далеч от „просто салата“.

 

Продължихме с любилия ми soft shell crab, като установих, че може би за пръв път опитвам истинския му вкус. Панировката е с най-върховата форма на хрупкавост, а сърцевината е толкова разтапяща се, че се чудиш дали не е само масло. Не е. Велико е! Поднесено е с невероятен уасаби сос.

За основно, по препоръка на сервитьора, се спряхме на две от емблематичните им предложения – маринована в мисо треска, обвита в листа hoba (ако поручванията ми са правилни, това са листа от магнолия), както и печен лаврак със зелено къри и shiso масло. Първо дойде лаврака и първата хапка от него беше моментът, в който за първи път истински усетих какво е umami. Всички вкусове в перфектен баланс, които те карат мигновено да настръхнеш и почти да се разплачеш от това, което изживяваш.

Опитвайки го, първата ми мисъл беше, че след това нещо, няма как треската да ме впечатли. Оказа се, че грешах. След малко се появи и ТЯ.

Не знам как да го обясня, може би не е възможно, но мога да кажа с абсолютна сигурност, че това беше най-вкусното ядене в живота ми. Наистина. Феноменално изживяване! Даже забравихме за десерта, просто защото искахме да запазим този вкус по-дълго. Още не мога да преценя кое от двете ястия ми хареса повече, но знам едно – ако имате възможност, задължително посетете мястото. Ще е изживяване за всичките ви сетива!

След тази невероятна вечер се събудихме повече от заредени с енергия и щастие. Трябваше да го отпразнуваме с подобаваща закуска и търсенето ми се увенча с успех с намирането на Ginger Sapori e Salute. Мястото е фокусирано върху свежата, качествена и полезна храна, като имат огромен избор от прясно направени смуутита, фрешове и шейкове. Хладилникът с пресни плодове и челенчуци е гигантски! Ще намерите всичко нужно, както за веган и вегетарианска закуска, така и за класиците – яйца с бекон, палачинки с органични яйца, мъфини, хлебчета и други.

Последните са мега пухкави и идват с келнов сироп, мед и страхотно боровинково сладко. Истинска сутрешна наслада!

Другото, което препоръчвам е acai bowl, която е купа с ледено смуути от акай, банан, ягоди и още плодчета, в комбинация с домашна гранола, още плодове и кленов сироп. Като цяло, изборът е наистина много голям и гарантирам, че ще похапнете много, много добре. Още по-хубавото е, че ще е здравословно и зареждащо с енергия. Разкошно местенце!

  

И така, супер неусетно, непланирано и много лежерно и зареждащо, отмина времето в Рим и се насочихме към летището. Няма да спра да повтарям колко обожавам Италия, колко спиращ дъха е този град и как никога няма да ми омръзне да пътешествам там. Надявам се с тази статийка да допринеса поне малко и за вашето бъдещо невероятно изкарване! До нови срещи 🙂