Вкусове от Болоня и региона

Италия е може би най-любимата ми дестинация за пътуване. Въпреки че често ходя там, винаги има нови и нови места, които да посетя, защото всяко е различно само по себе си. Всеки регион на Италия, всеки град, изненадва не само със свой собствен дух и архитектура, но и със свои вкусове и рецепти. Този път се отправих към Болоня, като не пропуснах да обиколя и региона – Флоренция и Модена.

Болоня е различен. Въпреки че не е много туристически, той определено си стува да се посети заради духа на стара Италия, който носи. От тук тръгват и така познатите лазаня и талиателе Болонезе, като вторите тук са просто tagliatelle al ragu (талиатели с рагу). Има и още нещо, което е много специфично за града – tortellini al brodo или тортелини в бульон. Това е нещо като супа от малки топчета паста с месен пълнеж, които ме изумяват с пипкавостта на изработката и феноменалния вкус на иначе не-обещаващия на вид бульон. Ще намерите това ястие в почти всяко заведение, магазин, пазар или дори сергия. Почти навсякъде са приготвени ръчно и вкусно, но има места, на които са една идея по-добри.

След като закусих традиционно с капучино и кроасан в близката кафетерия, се отправих на разузнаване. (Между другото, италианците пият капучино само сутрин, а кроасан с крем от шам фъстък е нещо велико!)

Първата ми находка в града беше наистина ново място, защото се оказа, че заведението е само на два месеца. „Младостта“ му, обаче, по нищо не отстъпва на траториите, които са тук от поколения. Казва се A Balus и е на доста централно място, така че е страхотен избор за обяд докато бродите из града. Интериорът е нещо подобно на фабрика, в която е внесен изключителен уют и усещане, че заведението е там от поне 30 години. Персоналът е много отзивчив и внимателен, а кухнята е отворена и можете да видите десетките килограми прясна паста, която приготвят постоянно. Тук решихме да опитаме прословутата лазаня Болонезе, както и много интересна паста в гъбен сос. Казва се Maltagliati nel Bosco. Това практически са остатъците от приготвянето на талиателе и други видове паста и са късчета в неправилни форми, който бяха перфектно не-сварени и потопени в подобен на гъбена крем супа сос. Определено препоръчвам да опитате. Няма да ви изненадам и със заключението, че лазанята е божественярска.

Вечерта трябваше да съм в Модена в един от ресторантите на Масимо Ботура, но логистиката ми куцаше и останахме в Болоня. Тъй като всичко се случи в посления момент, нямахме много опции за вечеря, защото голям процент от заведенията в града не работят в понеделник (?!?). За да спасим положението, влезнахме в първия супер маркет. Едно от нещата, които обожавам в Италия, е че дори и в кварталния магазин ще намерите прясна паста и безброй сосове, които ще ви вземат акъла. По път попаднахме и на магазин само за пармезан, от който се сдобихме с огромен къс първокачествено сирене. Намира се на централния пазар в града, няма как да го пропуснете. Ще го познаете по гигантските пити. Трудно ще намерите лош пармезан в региона, но по-добрият е този, който е зрял 36 месеца. Не се реже, а се чупи, затова не бъдете твърде прецизни в изискванията си за грамажа.

Резултатът от този поход беше домашно готвене на пресни равиоли с пълнеж от артишок, комбинирани с великия пармезан и мариновани мини зеленчуци. Страхотно!

На втория ден от пътешествието ми отскочихме до Флоренция. Тук денят отново започва в типична сладкарница с нещо за добро настроение. Какво по-добро от панфорте (сладкиш от портокалови корички и ядки), biscotti (традиционни италиански твърди бисквити с различни добавки – ядки, шоколад и др.) и кафе на площада?

Следващите две ном-кания в региона бяха твърде вълнуващи, затова ще оставя споделянето им за отделна и специална статия.

Последната вечер дойде време за прословутите тортелини в бульон. Благодарение на препоръките на много от вас, списъкът на места беше много обширен. В крайна сметка се спряхме на заведение с дългогодишна история и много, много добри отзиви – Trattoria Anna Maria.  За мястото ми сподели Андрей Андреев, чийто впечатления можете да прочетете тук. С няколко думи, заведението е там от повече от 30 години, в които е оставило много гости доволни. Видно е от посланията и снимките, които висят по стените. Пастата се приготвя изцяло на ръка и тортелините им се носят легенди. Оказа се, че наистина има защо, тъй като са божествени. Като цяло бях скептична към това ястие, тъй като не съм фен на паста с месна плънка, нито на бульоно-подобни неща, но това наистина ме впечатли! Вкусът е неочаквано богат, а пълнежа е изключително фин и разтапящ се. Това определено е ястие, което трябва да опитате и ви съветвам да го направите при Анна Мария, за да сте сигурни, че ще ви хареса. Като бонус получихме страхотна фритата със зеленчуци, а нещото, което трябва да си поръчате задължително е разядката от лук и чушки.

За десерт на пътуването оставихме обиколката на пазара. Обожавам да посещавам местните такива, тъй като на тях не само се намират най-качествените и пресни продукти, но и наистина дават възможност да усетиш духа на града. В 8 сутринта на пазара в Болоня вече се разнасят пресни морски дарове, цветовете на плодовете и зеленчуците те пренасят в Страната на чудесата, а магазините за месо, паста и сирена те карат да искаш да закусиш доста по-обилно от обичайното. Препоръчвам ви да отделите време, за да го посетите. А ако имате възможност и да си напазарувате, със сигурност ще се сдобиете с изключителни неща!

   

За финал ви оставям няколко дребни препоръки:

  • Не съм фен на Линдт и обикновено дори не се замислям да влезна в магазините им в чужбина, но в Италия те са цяло приключение. Освен тоновете бонбони, там можете да пиете и прекрасно кафе или горещ шоколад, които ви сервират с шоколадова лъжичка. Доста е мило, приятно и ном-кащо!

  • В почти всеки магазин ще намерите велики чипсове. Да, знам, че е junk food, но чипс с лайм и розов пипер, с бекон и кленов сироп или с трюфели, са нещо, което трябва да се опита. Както и HARIBO с лимон и джинджифил.

  • Има едни малки питки, които хората в Болоня ядат във всякакви видове и с почти всичко. Приличат на американски палачинки и са доста приятни.

  • Разгледайте щандовете със сладката и сосовете в супермаркетите. Има велики находки, като сладко от лук, с което аз се сдобих.

Ами това е. Останаха само двете специални места, за които споменах по-горе. Очаквайте включването ми с тях, защото са наистина забележителни!