Солун in a nutshell

През изминалия уикенд в любимия ми гръцки град се проведе Street Food Festival, който отдавна чаках и беше чудесен повод да прекарам 48 часа в непосредствена близост с Бяло море. По традиция, времето запълних с проучване на най ном-кащите места в града.

Въпреки че основната причина за това пътуване беше фестивалът, първия ден го пропуснахме. На път за там се разминах с приятели, които не бяха хипер ентусиазирани и от описанието им реших, че не ми се вечеря бургер, а по-скоро съм в настроение за нещо рибно и интересно. Разрових се в дебрите на интернет и в крайна сметка, след статистически анализ, се отправихме към едно чудно място – 7 Thalasses. Седемте морета е заведение, което първо очарова с интериор – смесица между нещо много уютно и нещо „по-така“. Доста е просторно и има масички навън, които са в сравнително закътана уличка и няма да сте в пряк сблъсък с преминаващи пешеходци и коли. Менюто е стегнато, но пълно с много интересни неща и чуденето какво да си поръчате продължава доста време. Има прясна риба и морски дарове, но всичко е пречупено през един малко по-различен поглед. Решавам да се спрем на няколко предястия, вместо цяла риба, за да може да опитаме повече неща.

Типично по гръцки, всичко започва с комплимент от заведението – топло хлебче и разядка. Тя е повече от страхотна – нещо като лека майонеза с пушена риба. Не разбрах точно каква, но беше много вкусна.

След малко към нас започнаха да летят големи чинии, от които леко се уплаших, защото установих, че „предястие“ далеч не означава нещо малко. Салата Атина с бузи от риба е доста подобна на разядката, но майонезата е по-наситена. Вкусен избор, но малко тежък, ако не сте гига фен на майонеза като цяло.

Октоподът с хумус от бакла обаче е мега находката, не само защото е чудесно изпържен (хрупкав, но сочен отвътре), а и заради маринованите лукчета, с които се комбинира чудесно.

Следващото нещо, което много ме впечатли, бяха скариди с аспержи и соев сос с портокал. Азиатския привкус ми е любим като цяло и това предястие много ми допадна. Лекия портокалов вкус в соса е велик и ще го пробвам вкъщи!

След тези „малки хапвания“ бяхме доста изтощени и място за десерт просто не съществуваше. Не и до моментът, в който видях една чиния на съседната маса и реших, че това просто трябва да се опита. Традиционната грис халва тук се предлага със сладолед с тахан, който е абсолютно гениален и ако не намеря в София просто ще се науча как да го правя, защото автоматично ми стана любим. Добавени са още и кедрови ядки и мариновани сушени плодове. Порцията идва със супена лъжица, което говори достатъчно за обема, но въпреки преяждането беше изядена почти моментално. Горещо препоръчвам! Имайте предвид, че аз мразя грис халва, а вижте как говоря за нея сега.

 

Така завърши първата вечер – мега преяждане, но определено нещо интересно и различно.

Добре че имаше достатъчно време до закуска, за да слегне храната, защото тя беше може би най-специалното ми ядене в Солун евър и форевър. Дори и да имате закуска в хотела, зарежете я и се отправете към Estrella. Това място е създадено от бога на брънча, сигурна съм. Съществува, за да ви служи и да изпълнява най-съкровените ви желания за първото ядене за деня. Искам да живея там, да работя там, да ям там и като цяло ще ми е трудно да спра да говоря по темата. Безкрайно съм благодарна за препоръката, която получих за него, защото даде смисъл на деня ми и на някакви части от живота ми. По същество: палачинки, гофрети, бейгъли, поширани яйца, омлети, бъркани яйца, смутита и дори мюсли купа. Има предложения за абсолютни калорийни бомби, както и здравословни, еко, био и всичко подобно. Авокадо в изобилие. Сьомга в изобилие. А да, и кроасани. Всичко идва за минути, а вида му е само за снимка. Стига съм говорила, гледайте:

А да, забравих да спомена и матча лате-то. Има го и е с бадемово мляко.

Бриошът със сьомга и поширани яйца върви и с велика майонеза с червено цвекло.

В мюсли купата ще откриете всичко – смути, пресни плодове, сладко от плодове, кисело мляко, домашна гранола и мед.

Ден втори. Гофрети с активен въглен, сьомга, авокадо и крема сирене. И великата майонеза.

Палачинки от овесени ядки с банан и шоколад със стевиа. Тук идва великият момент – шоколадът се сервира отделно, като блокчето е затоплено, за да се разтопи и вие сами преценявате колко и къде да се омажете. ВЕ-ЛИ-КО!

Просто нямам думи! Лошото беше, че след това чудо трябваше да ходим на Street Food Festival. Първо, бях преяла. Второ, бях толкова впечатлена, че трудно щях да харесам каквато и да е било друга храна, камо ли хот дог.

Както и да е де, ном-кането иска жертви и се озовахме на заветното място. Честно казано, очаквах доста повече. Да започна от там, че самото пространство според мен не е най-подходящото. Намира между много сгради и въпреки че реално е открито, става адски задушно, особено предвид всички пушеци и миризми на гирос, скара и манджи.

Другото ми леко разочарование беше, че разнообразието не беше каквото очаквах. По-скоро беше бургер/хот дог фест, отколкото за улична храна като цяло. Имаше разбира се и други неща, но тези двете преобладаваха, а някак си ми се искаше нещо по-интересно.

Не че не са вкусни, даже напротив. Тези на Ble бяха най-впечатляващи като вид и размер, и се спряхме на тях. Бургерът с дърпано агнешко е добър, но малко сух и според мен с твърде много хляб. Сладките неща на тази пекарна са ми далеч по-любими. Те бяха и може би най-примамливите за мен на фестивала, тъй като бяха мега ягодови и локализирани в една мини ягодова градинка, която бяха направили на щанда.

Нещото, което изглеждаше доста инстаграмско бяха шоколадовите спринцовки:

Идеята да напълниш сам поничката си с шоколад е креативна, но освен какаово-захарова свръхдоза се съмнявам да ви донесе нещо друго.

Другото много инстаграмско нещо беше черният сладолед. Както и предполагах, вкусът е абсолютно стандартен. „Черен кокос“ е просто обикновен кокос, но боядисан. Нищо супер впечатляващо. Ако трябва да избирам, бих заложила всичко на мини сладоледчетата, които можете да намерите в много гръцки пекарни. Простия вкус на шоколадов сладолед във фунийка е в пъти по-ном-кащ.

От там нататък имаше разни други предложения, но нищо, което ме изкуши достатъчно. За да не вземем втори бургер се спрях на единственото по-различно, което намерих – панирани скариди с гуакамоле. Не бяха лоши.

            

Като цяло, този фестивал е може би приятно място да се социализираш вечер с готина музика и когато е малко по-прохладно. Определено не е впечатляващо откъм храна и дори и да има вкусни неща, няма да намерите нещо феноменално. Радвам се, че го видях, за да нямам „FOMO“ друг път, но Солун има да предложи много, много повече.

Тъй като денят беше горещ и изтощителен, нямах много сили да мисля за специална вечеря. Заложих на потребителския рейтинг в няколко платформи и отидохме във Frutti di Mare. Местенцето е много приятно, с късо и по-скоро туристически ортиентирано меню, но пък е вкусно. Има и морско хапване и разни пържени нещица, подходящи за английски туристи. Ние се спряхме на салата, риба на деня и октопод. Всичко беше приготвено добре, а хлябът комплимент беше топъл и страхотен.

  

След вечеря се разходихме в района, което ви препоръчвам да направите, защото е супер приятно. Намерихме много уютно барче, в което се отбихме за по коктейл. Казва се Local, има и неща за боцкане. Правят супер Espresso Martini, а има и Skinos, за който аз копнея винаги.

Като цяло Солун е пълен с барове, кафенца и всевъзможни заведения. Животът през уикенда (и не само) кипи с пълна сила и е почти невъзможно да си намерите масичка навън. Разходките вечер са страхотни именно заради тази атмосфера, но и неделното следобедно кафе е не по-малко разведряващо. След няколко обиколки в единия от дните си харесахме ъглово заведение с леко френска атмосфера, в което кафето е чудесно – Mon Frere. Не е нещо супер задължително за посещаване, но е приятно. Естествено, пихме и фрапе по гръцки – с кондензирано мяко (game changer).

За обяд преди тръгване към България имахме крейвинг за фалафели. Открих мястото, което ми се стори най-вкусно за целта и се отправихме натам. Оказа се, че ROOTS е веган/вегетариански ресторант, но това далеч не е разочароваща новина. Има много интересни предложения, но най-горещо ви препоръчвам, освен много добрите фалафели, да тествате и кюфтенцата от броколи. Правила съм си подобни и вкъщи, но тези бяха много, ама много добри. Не съм очаквала, че се комбинират толкова добре със сос барбекю. Супер място, ако искате да разнообразите гиросите и рибата и да хапнете нещо по-зелено и вкусно.

   

За последно оставихме любимото ми – посещение на местния пазар. Ако следите блога знаете, че това е нещо, което не пропускам, когато съм в друг град. Този път, предвид че пътувахме с кола, имах реалната възможност да пазарувам на воля и да се сдобия с най-пресните възможни продукти, които автоматично да превърна във вечеря.

Пазарите сами по себе си са изключително колоритни. Там много ясно се вижда бита, местните продукти, сезонните плодове и зеленчуци и въобще дават един друг поглед върху културата на хранене в един град. В Солун той не е по-различен – щандове, отрупани с цветове, маслини от всевъзможни сортове, прясна риба, морски дарове и месо.

От зеленчуците ви препоръчвам да си вземете малките тиквички с цвят – супер крехки са и от тях става чудесна салата, а цвета може да се използва за сърмички. Аспержите също са в сезон и са страшно свежи.

Маслините от сорт Каламата са ми любими, но този път опитах тези – подобни са на Мамут, но са тъмно зелени. Страхонти са!

Изборът от морски деликатеси е завиден и е трудно да се спреш на нещо конкретно, но ние заложихме на тази риба, тъй като не я бях опитвала друг път. Филето е бяло и наистина страхотно, сложихме я на скарата и се получи феноменално! Ако някой знае името и на български, ще съм благодарна да сподели. За мен си остана „кьоравата риба“, защото не виждам къде са й очите.

Пекарните също са задължителна спирка. Грабете всичко, което ви хареса, едва ли ше сбъркате.

Ако сте със слаби сърца, може да избегнете алеята с месарите, защото там гледката е доста колоритна. Ако ли пък не, задължително отидете и ще разберете защо тези деликатеси са толкова качествени в Гърция. Сатъри хвърчат навсякъде, всичко е прясно, а изборът – море!

       

И така, с много торби препълнени с храна, стомахчета също, времето в Солун изтече и си тръгнахме за София. Градът винаги ми е бил любим, но сега успях да го видя и през нов ъгъл – този на кулинарните изкушения, от което съм изключително доволна. Само на няколко часа път е, а можете да се насладите на толкова много неща. При първия свободен уикенд ви препоръчвам да го посетите. И не се притеснявайте, всичко свързано с ядене и пиене работи почти денонощно!