Какво ном-кам аз?

От доста време се каня да напиша тази статия и някак си все ми липсва време, вдъхновение или друго оправдание да се заема с нея. Сега, след като си починах доста добре и докато слушам Jolene и гледам морето, най-накрая се заемам да ви разкажа малко повече за това какво и как реално ям аз, какво е първото нещо, което правя сутрин и въобще – да дам един може би по-систематизиран отговор на въпроса „Как ядеш толкова, а не си 100 кила?“

Отдавна си мисля, че е много хубаво, че ви споделям находките си и новите ном-кащи местенца, които откривам, но те все пак са извадка от ежедневното ми хранене, движение и начин на живот in general. Реално, имам няколко правила, които се стремя да спазвам и които са в основата на изборите за обяд или вечеря, но не съм ви споделяла досега за тях, защото не исках да залитам по така модерната тема за здравословно хранене, режими, диети и така нататък. Затова ще гледам възможно най-семпло да ви разкажа за основните ми практики и принципи, по които се водя, пък, ако ви стане интересно, може да разширим темата.

Снимка: Бойко Щонов

1.Хидратация

Да започнем от базовите неща – вода. Много вода. Не следя за конкретно количество, защото това би ме напрегнало. Има дни, в които са 4 литра, а други – 1,5 л. Но като цяло е неизменен спътник – започвам деня си с 2-3 чаши топла вода и го продължавам с чаша на бюрото или шишенце в чантата, за да е винаги до мен. Според мен това с водата е въпрос на навик, а не на точна мярка или задължение. В момента, в който тялото ви свикне на постоянна хидратация, то започва само да сигнализира. Аз лично не мога да остана без вода повече от час. А ако искате да промените изцяло живота си – добавете я и към вечерните си излизания. Ще ми благодарите после.

2. Мед фрийк.

След първите две чаши вода, денят ми задължително продължава с лъжица мед. Не знам защо, даже не съм сигурна полезно ли е и ако да – защо? Просто обожавам мед, а сутрин имам нужда от нещо сладко, за да си отворя очите. От години си купувам домашен от семейни приятели и е толкова вкусен, ча с нетърпение чакам този момент от деня си. До такава степен съм свикнала с тази практика, че съм freak, който си носи бурканче мед, когато пътува. Имам различни размери за различни продължителности на пътешествията.

3. (Дълго) кафе

Снимка: Heads Up Studio

След това идва ред на кафето. Странното е, че само сутрин пия кафето си с мляко и мед. От години ползвам ядкови алтернативи на прясното мляко по една не толкова очевидна причина. Не пия много прясно мляко и не го използвам особено за готвене и реално го купувах само за кафето. Проблемът е, че докато го изпия редовно се разваляше, а аз мразя да хвърлям храна. Алтернативата с пастьоризираните млека не ми хареса и се обърнах към тези напитки, които издържат по-дълго, а и някои от тях са мега вкусни. Естествено, не е същото на вкус, няма да ви лъжа, че няма да усетите разликата, но аз съм свикнала супер много и вече ми е навик и даже си поръчвам соево капучино и навън. Та така, едно дълго кафе с мляко, което пия ууууууултра бавно до към обяд. Нося си го в офиса в термос чаша.

4. Shake it, baby, shake it.

След като отворя очите си, проверя социалните мрежи и се размърдам, обикновено идва време на тренировката. Не тренирам нещо конкретно, не ходя във фитнеса да „блъскам за крака“, правя кондиционни и раздвижващи цялото тяло тренировки без тежести вкъщи или навън, когато времето позволява. Не отделям повече от 30 минути на това удоволствие, но влагам доста енергия. Така деня ми започва значително по-тонизирано и се чувствам много по-добре. Правя го почти всеки ден от седмицата, като в някои дни е просто йога или бърз стречинг. През останалото време ходя пеша или карам колело. Като цяло, гледам да се движа. Нищо конкретно, ангажиращо или задължаващо. Станало е част от ежедневитето ми и не мога да издържа дълго без спорт, а и имам един сърдит прешлен на кръста, който ми напомня от време на време, че е време за движение.

5. Най-важното ядене за деня.

След тренировката идва любимото ми хапване за деня – закуската. Първо, защото е като награда, след като съм се раздвижила, и второ – защото всеки ден е различна. От много години закусвам мюсли с кисело мляко, но причината то да не ми омръзва е, че всеки ден го разнообразявам с всевъзможни съставки. Мекиците оставям за специални сутрини, като тези на морето, нампример, когато е ок да ги правя по бански. Купувам такова, което е без добавена захар или си приготвям сама гранола барчета с много ядки и сушени плодове, това е основата. Към него добавям още ядки, сушени плодове, тахан, кокос, пресни плодове, канела, домашно сладко, бисквити… Не всичко заедно де. Просто различни комбинации от тези продукти в зависимост от това какво има в шкафа. Забърквам една купа, която преди разбъркване е супер инстаграм снимка, а след това – не чак толкова, след което гледам някое кулинарно предаване, докато закусвам. Това обикновено е Джейми Оливър или някоя от поредиците на Netflix. Така приключвам сутрешните си ритуали, обличам се за точно 7 минути и излизам на работа. Всичко това е отговорът на въпроса „Защо ставаш в 6:30, след като си на работа от 9:00, а живееш на 4 минути пеша и се обличаш толкова бързо?“. Me time.

6. N/A

Тук следва малко бизнес, бизнес, бизнес…

7. Обяд.

За обяд всеки ден е нещо различно, гледам да се храня разнообразно, но имам основни насоки. Предпочитам по-въглехидратните хапвания да са именно тогава – паста, тестени изделия, картофи и т.н. Естествено, гледам чинията да е балансирана – мазнини, протеини, въглехидрати, да има от всичко. Не мога без зеленчуци, това е абсолютно задължителния спътник към всяко едно мое хранене. Дори и да ям бургер, пак ще гледам да се снабдя с някакъв вид салата към него. Не наблягам кой знае колко на протеините, тъй като не съм от най-месоядните хора. Повечето пъти те идват от варива, яйца или риба и не се вманиачавам в количествата им. След хапване задължително ми трябва нещо сладко. Тъй като не съм кой знае какъв почитател на захарта и десертите като цяло, това обикновено е парче черен шоколад или половин бонбон. Просто имам нужда от тази смяна на вкуса, иначе имам чувството, че не съм се наяла. Между другото, още едно нещо, което спазвам – не пия никакви течности поне час, след като се нахраня. По-добре е за стомахчето, пробвайте и ще видите.

8. 4:20

В късния следобед обикновено огладнявам леко и тогава е време за плод. Плодовете консумирам самостоятелно, поне час преди и поне два след хранене. Не знам дали всичко, което се пише за храносмилането им е вярно, но преди време реших да го спазвам и си стана традиция за следобедна закуска. Хапвам една две ябълки или друг плод, като понякога замествам или комбинирам със сушени такива или някое сурово барче.

9. Вечеря.

За вечеря залагам на нещо по-леко – някоя рибка, любимия ми омлет с авокадо или нещо от сорта. Това, разбира се, е в случаите, в които съм вкъщи. Ако вечерям навън, залагам на това, което ми хареса най-много в менюто. Не мога да се отуча от навика си за следястие и обикновено си допохапвам някакви неща, докато седя пред телевизора. Редовно си правя разни бонбони, пристрастена съм към кокосовия чипс и обожавам ядки. Тези неща се наместват в именно този промеждутък от време, като все пак гледам да не се наям като прасенце непосредствено преди да си легна.

Снимка: Бойко Щонов

10. Епилог.

Пишейки тази статия се замислям, че имам не малко „правила“, които спазвам, когато става дума за хранене, но те са по-скоро навик и съобразяване с движението и храносмилането, отколкото такива за типа храна, която ям. Убедила съм се, че ключът е в количествата и качеството, а не в крайностите, които изключват или забраняват група храни. Когато се движа достатъчно в ежедневието си и ям толкова, колкото ми трябва, за да се заситя, както и тогава, когато съм гладна, а не когато ми е казано, че трябва да ям, всичко е ок. Стремя се да се храня бавно, защото така насладата от храната е по-голяма. Не само ми е вкусно по-дълго, но и давам на тялото си възможност да отчете какво се случва и да сигнализира, когато е сито. Ям бяло брашно, паста, пица, ям шоколад, Kinder Maxi King (ВЕЛИКО Е!) и сладолед. Просто в количества, които са разумни. Може би съм облагодетелствана, че не обичам торти, пържено и мазно месо и тези неща са автоматично изключени от менюто ми. Газирано не пия, защото не се разбира добре с коремчето ми.

Другото, което се стремя да следя, е качеството на храната. Това е и една от първопричините за съществуването на What to nom?. Не знам дали ще успея да го обясня, но ситуацията е следната: Каквото и да хапвам, искам да е качествено. Когато става дума за продукти за хладилника, набавям ги от различни места, ферми, малки пазари и така нататък. Когато става дума за хапване навън, теорията ми е, че, ако например си взема рандъм пица на парче, това е загуба на една разкошна италианска пица на пещ, на която бих могла да се насладя. Може би това е причината никога да не съм опитвала пица „Зарче“ (ако ме разбирате). Просто знам, че има не едно място с много по-добра, качествена и истинска пица, така че не искам да си „хабя патроните“ така да се каже. Така понякога си спестявам някое джънк ядене, но си осигурявам истинска наслада. Ако имате проблем с подобни хапвания, пробвайте да го погледнете от тази гледна точка. Ако успеете да устоите на чийзбургера, подаден ви през прозореца на колата в 01:00 през нощта, за да вземете на другия ден такъв с истинско телешко кюфте и домашно направени сосове, ще си осигурите не само удоволствие, но и нещо доста по-качествено и хранително.

Спирам с наставленията и идиотските ми навици, тъй като мога да продължа още дълго, а се притеснявам, че започвам да звуча като нутрициониста, който не съм. С годините съм експериментирала доста с храната, която консумирам, с различни режими на хранене, с добавяне и изключване на продукти и групи храни, с различни спортове и така нататък. Винаги съм била водена от насладата, а не от диетата и крайния резултат и всеки един от тях е успял да ме обогати. Разбрах например, че сейтан, колкото и отвратително да изглежда, е нещо доста вкусно, когато се приготви и комбинира правилно. И така. В общи линии това са основните подпори, на които се гради ежедневното ми хранене. Ако предизвиках интереса и/или любопитството ви, с радост ше продължа темата в различни посоки и ще отговарям на въпроси. Именно затова очаквам с нетърпение обратната ви връзка, както и вашите лични опити, дилеми, проблеми и споделяния по темата.

Винаги номкаща,

Н.